История №4 (част II): Свободен е този, който следва инстинкта и мечтите си
октомври 1, 2024
Инициативата на 7 Lakes camping “Вдъхновяващи къмпинг истории” е единствената по рода си в родното къмпинг пространство. Продължаваме с част II на история #4, където главен герой е французинът Пиер Морнан.
Това е първата история, която ви споделям в две части, като продължението реших да е под формата на интервю за да се докоснете с максимална точност до мислите и мирогледа на Пиер.
Приятно четене!
Интервюто:
Пиер, разкажи ми малко повече за твоето пътуване: през колко държави ще преминеш, Виетнам ли остава крайната ти цел или ще продължиш към още по-далечни хоризонти?
След като достигна до първоначално планираната крайна дестинация (Виетнам), ще съм прекосил двадесет държави! Това е ако не се изгубя някъде по пътя или реша да пресека други граници. Веднъж поел на път, имам желание да отида още по-далеч, това е рискът да тръгнеш на такова пътуване, силно опияняващо е и се оставям да бъда увлечен от срещите, които ми се предлагат от съдбата.
Но приключението не завършва във Виетнам, моят план включва и връщане и това ще е реализацията на друга моя мечта – тази за пътуване през Сибир по време на зимния сезон – мечтая да зърна езерото Байкал! За да съм напълно откровен, бих искал да избегна връщане със самолет. След година на вълнуващо приключение по целия свят, не мога да си представя да се върна за няколко часа полет до началната точка...
Така че, като добавим обратното пътуване, ще съм прекосил 24 държави!
Любопитен съм, как виждаш света от твоето колело – какво е усещането по време на такова пътуване? Лично на теб, какво ти дава това изживяване?
Да започнем с това, че колоезденето е много бавен начин за придвижване. По-бързо от ходенето, по-бавно от колата или автобуса, но все пак позволява да се изминат доста големи разстояния в рамките на един ден (най-дългото ми пътуване досега беше 190 км в узбекската пустиня) и същевременно да сте в пряк контакт с всичко, което ви заобикаля. Това е отличен начин за създаване на връзки, защото пътешественика на велосипед, натоварен с всичките си провизии, е интригуващ!
Успях да се насладя на многоцветни срещи с много приятни и добронамерени хора във всяка страна, често се случва да ме канят да хапна (в Турция понякога четири пъти в един и същ ден), да пия чай, да танцувам по време на сватба или да споделям погребална вечер в турско село. Трудно ми е да си спомня броя на хората, които ме спираха в казахстанската и узбекската пустини, за да ми подадат бутилка студена вода, мед... а понякога дори пари (които отказах). Както един приятел ми каза в деня на заминаването ми оставих се да бъда увлечен от човешки срещи (местни жители и други велосипедисти). Досега това, което видях откъм човешко отношение е много положително и обнадеждаващо, въпреки това, което се представя в медиите, светът далеч не е само войнствени и злонамерени хора!
Пътуването с велосипед за дълъг период от време е истинско предизвикателство, разбира се първо е физическото усилие, но също се налага да изоставите комфорта на дома, малките си навици, има и психологически момент. Такъв тип пътуване образно казано ни блъска, разпилява ни на малки парченца, после се събираме и фокусираме отново, в края на всичко това излизаме различни и по-силни. Научих се на търпение и постоянство – неща, които преди винаги ми убягваха.Приключение от този сорт е и много лично време за самия теб, време за бягство през мисълта, за размисъл, което рядко правим, когато сме погълнати от ежедневието си. Да бъда сред природата винаги ми е давало много спокойствие, всичко изглежда по-ясно, независимо дали с колело, на ски или пеша.
Продължавам да се удивлявам на всички красоти, които нашата планета предлага – от китните италиански градове до планината Памир, през колоритният Истанбул, Кападокия, прекрасните градове по пътя на коприната, каньоните на казахската пустиня...Често имам чувството, че пред очите ми се разиграва телевизионно предаване за най-впечатляващите извадки от природата - просто е невероятно!
Спомена за многобройни срещи с хора от цял свят. Има ли такава среща или някое събитие, които да са оставила трайно впечатление у теб и защо?
Сега се сетих, че до самия край на разговорът ни забравих да представя велосипеда си, който кръстих Tudo, което на виетнамски означава „Свобода”. Това име му подхожда толкова добре, защото точно това чувствам, когато се кача на този велосипед, чувствам че нямам ограничения и искам да поема по всяка пътека, за да изследвам света!
За да се върна на въпросът ти, ще споделя моменти от моето пътуване, които ми направиха впечатление. Спомням си един особено тежък ден в Турция, победен от умората породена от безкраен път, борещ се с насрещния вятър, в много изолиран регион, където няколко местни ме посъветваха да не карам, защото ще срещна хора с лоши намерения, и мога да се натъкна на диви животни (вълци...). Готвех се да спя в едно дере, защото не намерих подходящо място за бивак. Точно на завоя на пътя до малко селце попадам на двойка, която бързо разбира положението ми и бивам посрещнат като крал от селянина Исмет, говорещ френски и преливащ от щедрост към мен. Какво облекчение почувствах в този момент и какво доказателство за човечност!
В казахстанската и узбекската пустини, които бяха истинско изпитание за преминаване, бях много трогнат от солидарността на хората, които срещнах. Освен че ми предложиха храна и вода, мнозина взеха телефонния ми номер (в замяна на селфи, което много обичат) и ми се обаждаха редовно, за да разберат как върви пътуването ми и дали ми липсва нещо. Някои от тези хора все още ми звънят! Тези знаци на солидарност белязаха пътуването ми по пътя на Памир!
По време на краткия ми престой в Киргизстан се възползвах от възможността да се разходя близо до величествения връх Ленин (7134м.), изкачвайки се до връх Юхина (5130м.), който е срещу него. Беше вълшебно да се насладиш на огромните ледници на тази планинска верига, с невероятно време за мой късмет. Нощувката, прекарана в базов лагер 1 на 4400м. без спален чувал, също ще остане незабравим момент и в крайна сметка не спах толкова зле с моите пластмасови бутилки, пълни с гореща вода, които служеха за сгряване!
Мога да споделя и нещо от забавна гледна точка. Успях да изпробвам устойчивостта на палатката си по време на впечатляваща ветровита буря в казахстанската пустиня, когато необмислено бях разпънал палатката си близо до скала с височина около 300 метра, мислейки си да се наслаждавам на гледката към каньона, когато се събудя. В крайна сметка прекарах голяма част от нощта, опитвайки се да се задържа в палатката си, която се огъваше под поривите на вятъра, а аз бях готов да я използвам като парашут, за да кацна в дъното на скалата. С огромен ужас наблюдавах с ъгъла на окото моето колело, което също можеше да си тръгне по всяко време. На сутринта се опитах да събера всичките си вещи на топка, така че нищо да не отлети, само каската ми стана жертва, изгубена някъде в дъното на каньона. Чувствах се късметлия, че не свърши по-лошо.
Загубих и обувките си за колоездене някъде по грузинските пътища, предпочитайки да карам със сандали, а лошо вързаните обувки се озоваха в полето. Имам толкова много истории да разказвам, някои са доста дълги.
За финал, какво би казал на тези, които искат да се впуснат в подобно приключение?
За тези, които се колебаят да се впуснат в подобно пътешествие, било то с велосипед, пеша, на кон, с лодка...Имам един съвет: осмелете се да прегърнете приключението, вярвайте в мечтите си и в себе си – дори! Не се страхувайте да разтърсите живота си, ще научите много от контактите с другите и природата.
Ако искате да прочетете всички мои приключения стъпка по стъпка от момента на заминаване и да проследите следващите епизоди от моето приключение, ще се радвам да ви причисля към читателите на моя дневник за това пътуване, който може да откриете в платформата Polarstep, посредством този линк.
