История №4 (част I): Свободен е този, който следва инстинкта и мечтите си
септември 1, 2024
Винаги съм ценял възможността да извършвам работа, която ме среща с изключителни хора и техните уникални житейски истории. Съвсем наскоро имах случаен разговор с една посетителка на къмпинга, която откровено сподели, че завижда за работата ми. Аргументът й се базираше на наблюдение от нейна страна, че докато си седя спокойно на пейка в 7 Lakes Camping в Сапарева баня целият свят с всичката си пъстрота и динамика минава ей така някак небрежно покрай мен. Същевременно на мен дори не ми се налагало да пътувам, а просто било необходимо да се потопя в необятен океан от душевно богатство. Разсъждавайки над тези нейни думи, те намериха почти мигновено потвърждение с мисловна препратка към една силно вдъхновяваща история от началото на лятото на 2024 г., която реших да ви разкажа в две части.
Запознанство
Запознах се с Пиер Морнанд точно преди приключване на работната смяна в една топла юлска вечер, когато той се появи в къмпинга. По екипировката, която носеше на велосипеда си предположих, че има дълъг път пред себе си, а и вероятно вече беше оставил немалко километри зад гърба си. След няколко първоначално разменени встъпителни реплики, по акцента се досетих, че е Французин (все пак бях живял 1г. в Париж). Беше ми любопитно: каква е крайната му дестинация, защо бе избрал да пътешества по този начин и какво искаше да получи от това пътуване. От предишните ми срещи с пътешественици с велосипеди, бях останал с убеждението, че тези хора са търсачи на специални изживявания и често имаше някаква мисия, която беше техният мотор.
Започнахме разговор, като Пиер ми отговори, че е тръгнал от родният си град Анеси (Annecy) към голямата си цел... Виетнам! Разбрах, че е на 45г. и работи като педиатър, но е почувствал че е време да се свърже с мечтата си, която се бе зародила в него още от тийнейджърските му години. Описа ми, как всяка вечер в продължение на години е заспивал с една и съща мисъл: представял си е, че затваря врата на родния си дом и излиза, като за обичайна разходка с колело, но с една съществена разлика, че тази разходка прераства в пътешествие. Далече, далече... все по на изток и без конкретна финална точка. Силната връзка на Пиер с велосипеда се формира още в детските му години, когато той редовно е ходил до училище карайки колело. През 2000г. осъществява колоездачна обиколка от Ливорно до Рим с група приятели. Това пътешествие французинът свързва с много силни емоции, и още тогава започва да осъзнава, че мечтата от тийнейджърските му години е всъщност нещо много повече, което сякаш е предопределено от невидими кармични закони. Постепенно едно детско желание прераства в решителност. През лятото на 2023г. Пиер се оставя да бъде воден от мечтата, която толкова дълго живее в него и се вслушва в инстинкта си, който му показва, че светофарът свети в ярко зелено и е време!
Силата на желанието е по-силно от всички трудности
Моят нов приятел бързо ме пленява с разказа си. Почти нямам възможност да задавам въпроси, защото виждам как очите на събеседника ми се изпълват с блясък на страст, а ентусиазмът му набира скорост с всяка следваща негова дума. Оставям го да продължи и мисловно се пренасям в историята, която ме държи в очакване.
Осъзнавам, че героят на тази история се впуска в приключение с безброй неизвестни и множество лишения, естествено го попитах, каква доза кураж и подготовка се изисква за да предприемеш подобно пътуване. Пиер ми сподели, че много преди да се реши на тази стъпка е слушал различни подкаст предавания и е препрочитал пътешественически блогове, които силно са резонирали с неговото желание. Това допълнително е затвърдило решението му да не се отказва въпреки трудностите. За моя голяма изненада научавам, че едни от най-сериозните трудности, с които той се сблъсква преди да замине са били от чисто административен характер (застрахователни полици, уреждане на лични финанси, отдаване на жилището, в което живее под наем, данъци и други подобни). Още едно сериозно главоболие се оказва подбора на точното оборудване и лични вещи, с които да тръгне на път, т.к. е принуден да вземе само най-необходимото, но до последно се е съмнявал дали прави правилните избори.
В моменти на напрежение, съдбата намира начин винаги да ни тества допълнително. Доказателството: пощенските служби във Франция изгубват пакета с резервни части за велосипеда, без които нашият герой не може да поеме на път. Педиатърът от Анеси получава ценен урок по търпение (нещо, в което признава, че никак не е добър), когато му се налага да чака няколко мъчителни седмици, за да получи новата пратка с резервни части. Поради факта, че времето го притиска, нежеланото забавяне започва да разклаща първоначално начертаният план. Французинът се подава на размисли от сорта на това дали да смени велосипеда или дори да отложи пътуването. В крайна сметка, когато силно желаеш нещо, попътният вятър те намира и нещата се случват!
Продължаваме нашият разговор с въпрос за страховете. Пиер без особено замисляне ми споделя, че най-голямата му тревога е била свързана с възможните технически неизправности с велосипеда по време на път. Признава, че не притежава добри технически познания, като дори решава да чиракува в местна асоциация, която събира изоставени или счупени велосипеди за да ги ремонтира с цел да усвои разни неща, но крайният резултат далеч не е блестящ. Преди да замине получава и кратък наръчник за справяне с технически проблеми от магазина, където закупува велосипеда си. По време на пътешествието му се налага и да разчита дистанционно на свои приятели, които са експерти в областта на ремонтите и с общи усилия се справят, което се оказва безценно.
За финал по тази тема, Пиер ми сподели че не е провеждал някаква специална физическа подготовка и не е необходимо да си топ атлет за да се впуснеш в дълго колоездачно пътешествие. Каза ми, че в един подкаст чува фразата: „Ако искаш да го направиш, грабни колелото си и тръгвай! Проблемите се решават на пътя, решенията сами се разкриват пред теб.” Тези думи често служат на моя събеседник като движеща сила преди и по време на самото пътуване, и той сам се убеждава в силата им нееднократно.
Нещо много повече от лично пътуване до далечна Азия
В течение на комуникацията усетих, че това пътуване е нещо повече от лично предизвикателство. Пиер затвърди мислите ми, като сам насочи разговора в насока за реализиране на силно мотивираща кауза, която е свързана с глобалните му възгледи за живота. Той избира да прикачи към пътуването си благотворителна мисия, а именно набирането на средства за осигуряване на достъпа до питейна вода за деца живеещи около делтата на р. Меконг във Виетнам. Целта е да се ограничи детската смъртност причинена от инфекциозни заболявания пренасяни от замърсена вода. Моят нов познат продължава, като ми разказва, че е успял да се свърже с фондацията на Кристина Нобел, която развива прокет в тази насока и са обединили усилията. Целта е до януари 2025г. да бъдат събрани Є7,000, като до момента събраната сума възлиза на малко над Є4,500. Ако това, което Пиер прави ви харесва и искате да помогнете на тази кауза можете да го направите, като последвате този линк.
Това обаче не е единствената мисия, с която Пиер Морнан тръгва на път. Споделя ми, че в практиката си като педиатър попада на много деца и младежи, които живеят ден за ден без ясна представа за света около тях. Той дори работи с момчета и момичета, които по негови наблюдения особено след периода на КОВИД са развили психиатрични или психологични смущения още в ранна възраст. Героят на тази история е твърдо решен да опита да промени тази мрачна тенденция - иска чрез своето приключение да покаже на младите хора, че е възможно да сбъдват мечтите си, и че светът не се ограничава само до хора, които не са добронамерени или пък не са особено заинтересовани освен за личните си блага. Също така цели да разкрие другата страна на противоречиви взаимоотношения и изображения, които медиите често ни пресъздават, и които подсилват негативизма, в който живеем.
Г-н Морнан е силно отдаден на тази идея и вярва, че подобно пътуване предлага бягство от всичко обременяващо, като разкрива един различен свят на решителност, емпатия, опознаване на различни култури и хора, които са извън рамките на стереотипите. За целта Пиер се свързва с колеж в родният си Аненси, където на регулярна база споделя и показва визуално къде се намира по света и какво му се случва насърчавайки дискусия с младежите на теми като: география, история, човешки взаимоотношения и приключения. Както той сам го определи: „Това е един безкраен образователен инструмент”.
В този момент от разговора, размислите на Пиер ми подействаха много въздействащо. За момент се замислих и бях силно благодарен на съдбата, че докато работя имам възможност да се срещам с необикновени хора от цял свят. Ах, колко права се оказа тази посетителка на къмпинга, с която започнах тази история.
Не пропускайте част II от приключенията на Пиер Морнан, в която ще разберете за държавите и хората, които опознава, както и интересните случки по време на това епично пътешествие. А какво търси и какво намира самият той от тази авантюра? Очаквайте скоро в продължението!
Може да проследите приключението на Пиер на тези линкове:
